ЗАПИШЕТЕ СЕ ЗА ПОЛУЧАВАНЕ НА АКТУАЛНИ НОВИНИ
Горнооряховчани днес се поклониха пред паметта на Елена Грънчарова. На 24 февруари се навършват 100 г. от смъртта на героичната българка. На честването присъстваха ръководството на Общината, общински съветници, представители на политически партии, на патриотични организации, детски и учебни заведения.
Пред паметния знак на Елена Грънчарова в парк „Никола Петров“ бяха поднесени венци и цветя на признателност от кмета на Общината инж. Добромир Добрев, от името на председателят на Общински съвет Даниел Костадинов, от народния представител в 45-о, 46-о, 47-о и 48-о Народно събрание Димитър Николов, от Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва, Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите и Съюза на ветераните от войните. Венци и цветя бяха поднесени и от колектива на ДГ „Елена Грънчарова“, от Клуб на пенсионера „Елена Грънчарова“, от ученици от ОУ „Иван Вазов“, от представители на патриотични организации, политически парти.
Елена Грънчарова е родена през 1842 г. Омъжва се за наследник на богатия род Хаджидемиеви в Търново. За да вървят търговските дела на мъжа й и свекъра й, била принудена всеки ден да посреща бейове и паши. Подразнена, година по-късно напуска съпруга си с едногодишния им син Димитър на ръце и се връща в Горна Оряховица.
Тук попада в съвсем различна среда. Свързва се с родолюбивия род Грънчарови и се омъжва за Моско Грънчаров – 43-годишен вдовец с 4 деца. Започва да помага в просветната дейност на Грънчарови и в организацията на революционната дейност в местния комитет. Заедно с Вичо Грънчаров през 1872 г. основават Дружество „Просвета“. Участва в опасни мисии в подготовка на Априлското въстание – пренасяне на оръжие, на тайна кореспонденция, укрива апостоли. Едно от трите знамена, които ушиват в дружеството, по-късно участва в боевете на Шипка и Шейново.
Реално в Горна Оряховица Априлско въстание не избухва. 13-те човека, които посмяват да излязат с оръжие, са заловени. По-голяма част от мъжете са арестувани, останалите успяват да избягат далеч от града. Останалите в Горна Оряховица се затварят в къщите си под заплахата от арести. Така Горна Оряховица остава без мъжко население, но по-страшното в тази картина е, че около града започват да се събират черкезки банди с идеята да грабят, палят, безчинстват.
Вероятно Горна Оряховица е щяла да бъде сполетяна от съдбата на Перущица и Батак. Виждайки опасността, надвиснала над града, Елена Грънчарова удря камбаната на църквата „Св. Богородица“ и започва да събира жените.
За кратко време събира няколкостотин човека и шествието потегля към Търново при тогавашния губернатор. Османлия, видял ги да слизат по баира, помислил, че идват московците и занася това в конака. Ето защо водените от Елена Грънчарова са посрещнати от две роти турска войска.
Когато вижда, че шествието е предвождано от жени, се появява Реуф паша. Заптие обаче удря с приклада си Елена Грънчарова и я събаря на земята. За изненада на всички тя се изправя и го зашлевява. Уплашеният владика я попитал какво прави, а тя отговорила: „Мене бият и аз бия“.
Реуф паша успява да удържи заптието, но Елена Грънчарова продължава да е все така дръзка. Отива при пашата, изтегля сабята му и му казва с нея да накаже тези, които смята за виновни, но да не дава черкези и други банди да опустошат процъфтяваща Горна Оряховица.
Реуф паша, впечатлен от случилото се, приема волята на Елена и като гаранция й подарява златния си пръстен. Освен това изпраща две роти като охрана на града. Така Елена Грънчарова спасява Горна Оряховица
Елена Грънчарова доживява Освобождението и живее още дълги години като защитник и съветник, изключително почитана от съгражданите си. Изпратена е с огромни почести.
През 2000 г. Елена Грънчарова е обявена за Почетен гражданин на Община Горна Оряховица, а пред 2012 г. дамски инициативен комитет постави паметен знак в парк "Никола Петров", който показва къде почиват тленните останки на Спасителката и където всяка година на тази дата горнооряховчани свеждат глава пред паметта й.