Жестовият език като средство за комуникация и подпомагане на езиковото развитие представиха на семинар в Горна Оряховица

Първият по рода си семинар на тема „Жестовият език в семейството и педагогическото образование“ се проведе в Горна Оряховица. Организатор на форума е Средно училище „Георги Измирлиев“ с подкрепата на Община Горна Оряховица.
На семинара присъстваха директорът на Гимназията Криси Аврамова, представители на Районната организация на глухите, на социални услуги, логопеди, ресурсни учители, родители на деца с увреден слух и др. Форума уважиха и кметът на Общината Николай Рашков, заместник-кметът Петя Иванова, д-р Искра Николова, началник отдел „Култура, младежки дейности и спорт“.
Целта на семинара бе жестовият език да бъде представен като средство за комуникация и подпомагане на езиковото развитие. Главен двигател при организирането на срещата е Таня Белинова, която е старши начален учител в Средно училище „Георги Измирлиев“ и бъдещ, първи за Великотърновска област, дипломиран учител по жестов език. Тя е и ръководител на група за изучаване на жестов език в училището, както и на групата за синхронно пеене „Мини жестимо“, с чието изпълнение започна семинара. Вокален педагог на групата "Мини жестимо" е Стелияна Цвяткова.
Фактът, че вече говорим за език на глухите хора, като самостоятелен и независим от българския език е голяма стъпка.
Законът за българския жестов език бе гласуван на 21 януари 2021 година и влезе в сила на 6 февруари същата година. Така чрез него бе признат статутът на българския жестов език, както и спецификата на културата и идентичността на общността на глухите хора в България, коментира д-р Славина Лозанова, преподавател по Специална педагогика в Софийския университет, която бе гост лектор на семинара.
Първите стъпки прави Столична община, на чиято интернет страница вече има специален сектор, където по-голяма част от информацията е достъпна на български жестов език. Към Агенцията за хора с увреждания вече има регистър на сертифицираните жестови преводачи и ако глух човек има нужда от помощ, може да се обърне към тях за съдействие. Направеното до сега не е малко, каза още д-р Лозанова и уточни, че Софийския университет осигурява квалификация магистърска степен за учители по български жестов език. По думите й, от 15 септември 2026 г. жестовия език трябва да се въведе в системата за предучилищно и училищно обучение и да започне да се предлага като предмет за изучаване. В специализираните училища за глухи също ще се изучава като учебен предмет и това на практика означава, че ще има търсене на учители и специалисти по български жестов език, допълни още д-р Славина Лозанова.
Голямо е разнообразието сред глухите хора и затова и спецификата на работата е различна. Целта обаче е те да се научат да общуват, да имат своята среда и да се чувстват пълноценни, за да могат да се реализират не само в социален, но и в професионален план, коментира още лекторът.
Д-р Славина Лозанова подчерта и необходимостта във всички болници да има апарат за бърз скрининг на децата, с който да се установява има ли проблем със слуха на детето или няма. Ако има проблем, скринингът да се направи пак след три месеца и ако резултатът се повтори, да се вземат адекватни мерки и децата да се слухопротезират колкото  може по-рано. Колкото по-рано започне да се работи, толкова по-добри ще бъдат резултатите, коментира още д-р Славина Лозанова.