2.8° C
Облачно
toggle

Нови разкрития подкрепят хипотезата за куманско присъствие на крепостта Ряховец

30 септември 2021
image

За седма поредна година археологически екип проучва крепостта Ряховец. Археолозите работят на няколко участъка - западната порта, вътрешната част на крепостта, главната порта и южното подградие. Именно южното подградие се оказва най-интересно тази година, затова и екипът насочва по-голяма част от силите си там. Първоначалните ни планове малко се пообъркаха, но пък понякога това е хубаво, защото резултатите, които имаме до момента подкрепят хипотезата ни за куманско присъствие – номадски етнос, който е обитавал крепостта, коментира археологът Илиян Петракиев от Регионалния исторически музей, който е ръководител на екипа.
През лятото археолозите проучваха сметището, намиращо се на 500 м от крепостта, където откриха некропол, свързан с номадския етнос. Погребенията не са по християнски обред и в същото време са 13 в. Аналогичен случай имаме тази година на южното подградие на крепостта, където открихме яма, в която е погребан индивид в нехарактерна за християнството поза - хокер или ембрионална поза. Тя е характерна за праисторическия период. Свързва с вярванията в задгробния живот, че така човек ще се прероди по същия начин по който се е родил на този свят. Интересното е, че хокерът е надясно, главата е на североизток, а краката са свити и обърнати на югозапад. Долните и горните крайници са затиснати с камъни. Този ритуал наблюдавахме и при откритието на сметището. Има го и в по-късните некрополи. Това е ритуал – затискане против вампирясване, уточни Илиян Петракиев. Археологът обясни, че има и много интересен прешлен за вретено, на какъвто до сега не са попадали, както и няколко колективни монетни находки в ямата, свързани с погребания индивид. Две монети са положени до ръцете, две до краката и осем зад тялото. Положените така монети показват, че
е твърде възможно да става въпрос за обичай известен още от античността - т.нар. Харонов обол. Този обичай влиза и в християнския свят, срещаме го и в средновековието дори и до днес.С поставената при покойника монета, той трябва да си плати за преминаването на душата му в отвъдния свят. Този ритуал се заражда в античността, преминава по някакъв начин в християнството. Ние го откриваме при гроб, който е от християнско време, от разцвета на Второто българско царство, гробът няма нищо общо с християнството. Това са твърде интересни неща от гледна точка не само на археологията и историята, но и на етнографията, коментира още Илиян Петракиев. Куманският етнос, който става гръбнакът на Втората българска държава с участието му в политическия елит на страната, колкото и бързо да се християнизира, явно има хора, които си следват старите нехристиянски, запазени още при придвижването им от североизток номадски традиции. С това можем да обясним появата на такива гробове в 13 век. Това всъщност допълва хипотезата ни, че вероятно Ряховец и цялата местност е доста масирано е обитавана от късно номадски, най-вероятно кумански етнос. А в 13 век куманите са тези, които са в Северна България и диктуват политическите събития, обясни археологът.
Разкопките на крепостта Ряховец са планирани до 20 октомври в зависимост от времето. После екипът ще продължи с музейната работа и след това по традиция ще се организира изложба, която ще включва находките от крепостта и от сметището. Ще бъдат показани също и миналогодишните находки, които заради пандемията не можаха да се видят от гражданите. Част от експонатите на изложбата ще станат и част от постоянната експозиция на музея. Има някои от тях, които наистина си заслужават. Такъв некропол, като на сметището, до сега в България не е проучван, а такъв тип гробове, за които говорихме са единици и те са с по-ранна датировка – 11-12 век и са свързани с печенегите. Предстои да бъде направен анализ от антрополога д-р Надежда Атанасова, за да се види каква е антропологичната връзка с проучвания през лятото обект.
Паралелно с редовни археологически проучвания на крепостта Ряховец се провежда и Археологическата ученическа школа. Тя се организира за шеста поредна година, с подкрепата на спонсори от местни фирми, Общината и училищата.
Тази година екипът работи с ученици от СУ „Георги Измирлиев“ и СУ „Вичо Грънчаров“. Те се обучават на чисто археологическа работа, която се извършва на терена. Запознаваме ги първо с историята на крепостта, а след това най-общо им обясняваме какво трябва да се извършва на един археологически обект като чисто полева работа. Започваме да водим основно документация с тях, запознават се с полевия дневник, инвентарната книга, с нивелира и дрона, обясни Мая Иванова, която е заместник-ръководител на екипа и уредник в Исторически музей – Горна Оряховица.
Близо 200 ученици са преминали през обекта от 2016 г. откакто стартира Археологическата школа. Интересът към нея е много голям. Случвало се е и самите деца да откриват неща, както движими находки, така и структури. Всяка група е от максимум 10 ученици и един учител и работи на обекта по пет работни дни. Целта ни е повече ученици да минат през Школата, уточнява още Мая Иванова. След приключване на работата се прави изложба с откритията през сезона, а учениците получават диплом за участие. Фирмите, които са помогнали за разкопките пък получават свидетелство за дарение.
Екипът се гордее, че сред учениците, минали през Школата, вече има и студенти по археология. В лицето Йоана Катрева, която е трети курс в СУ и второкурсничката Ния Велчева от ВТУ, археолозите имат своите бъдещи колеги.
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

ОБЩИНА ГОРНА ОРЯХОВИЦА © 2022. Всички права запазени