150 години град Горна Оряховица – съвместна инициатива на Историческия музей и Община Горна Оряховица – ІІ част
27 май 2020
В празничната за Горна Оряховица седмица, реализираме съвместна инициатива между Историческия музей и Общината. Годината, в която честваме 150-та годишнина на града, посрещаме празника в нетрадиционна ситуация, затова с помощта на екипа на Музея, ще разкажем и покажем накратко за изминалите 15 десетилетия. След приписката на поп Йонко Тревненски, указваща промяната в статута на селището, продължаваме да следваме по пътя, по който започва да се развива градът.
ПЪТЯТ НА ГРАДА
Въпреки че през следващите няколко века остава в пределите на Османската империя, населението успява да издейства чрез специален султански ферман от 1538 г., значителни граждански, търговски и данъчни привилегии, с което става притегателно място за заселване. Застъпничеството на Рустем паша – зет и първи везир на султан Сюлейман Великолепни – успява да даде начален тласък за стопанско развитие и селището се прочува, особено със своите умения в отглеждането и търговията на добитък, както и с производството на месни деликатеси – символ на които и до днес остава горнооряховският суджук. Оряховица постепенно се утвърждава като един от най-големите пазарни центрове в тогавашния Дунавски вилает – „Кору скеле (Сухото пристанище)”, както са го наричали. Замогването на горнооряховчани през ХVІІІ и ХІХ в. допринася за възстановяването и изграждането на 5 църкви, 1 манастир, 7 училища, а през 1869 г. и за откриването на местно читалище – „Напредък”. Така разрасналото се селище се нарежда сред най-будните български градчета преди Освобождението. Като венец на своето възрожденско развитие Горна Оряховица става общински център (1868 г.), град (1870 г.) и „столица” на І-ви революционен окръг на Априлското въстание (1876 г.). И днес с преклонение си спомняме имената на видните и родолюбиви българи, проправили пътя на свободата за нашия град: братята Сидер, Вичо и Моско Грънчарови, Елена Грънчарова, Мано Тодоров, Иван Панов Семерджиев и др., чиито имена носят улици, училища и учреждения, а образите им от бронз и гранит стоят в прегръдките на парковете. А на мястото на своето бесило (от 28 май 1876 г.), в центъра – като стожер, стои паметникът на Георги Измирлиев – апостола, чиито последни думи:
„Сладко е да се умре за свободата на Отечеството!” знае всеки горнооряховчанин. Стотици са горнооряховските доброволци в Българското Опълчение, които се сражават в епичните боеве край Шипка, Шейново, Плевен и Стара Загора, а с тях воюва и единственото оцеляло въстаническо знаме – Горнооряховското, което има същата бойна слава като Самарското знаме.
Материалът и снимките са подготвени от Исторически музей - Горна Оряховица